Скъпи дванадесетокласници, прекрасни наши млади хора, Днес беше последният Ви учебен ден. Някак е странно…. Всички го знаем, но отново се сблъскаваме с онова чувство, което само учителите и учениците могат да изпитат в такъв момент! Не бързайте да се втурвате стремглаво в живота, скъпи наши пораснали момичета и момчета! Останете още няколко мига с разцъфналите си майски души в Гимназията, за да Ви разкажа една кратка приказка за щастието… Щастието, мили мои, се преживява по различни начини – така, както са различни хората. Не си мислете, че когато всичко около Вас е хубаво, дори идеално, вие сте хванали в шепи щастието. Ето, сега може би сте разочаровани от факта, че шумните празници са невъзможни на този етап, но….помислете! Радвайте се, че сте красиви и млади – това е щастие! Дръзки сте, нищо не ви боли – това е щастие! Приятелите са около вас – това е щастие! Когато сутрин станете, има на кого да разкажете своя сън или просто да дарите целувка на Ваш близък за „Добро утро!“ – това е щастие…. Ние все го търсим, все го чакаме, а то е около нас – различно, но истинско! Щастие е отсъствието на нещастие! Помислете върху тези думи и ако не точно сега, скоро ще ги разберете! А аз точно сега, в този момент и винаги Ви желая щастие и здраве, за да се радвате на успехи, на любов, на взаимност! Сега, летете, скъпи ученици, към нови хоризонти и мечти! Но се връщайте понякога във Вашето гнездо – СУ „Георги Измирлиев“!
С обич, Криси Аврамова – директор на СУ “Георги Измирлиев”
