Левски – символ и знаме на българската нация, символ на човечността и българския дух, символ на национално достойнство и всичко възвишено, благородно и геороично.
С тези думи започна рецитал на четвъртокласниците от СУ“Георги Измирлиев“ под ръководството на г-жа Велина Димитрова. Учителката е написала собствено стихотворение за Весил Левски, което децата рецитираха:
„Безсмъртен си, Апостоле!“
Тих, решителен и скромен,
Апостоле, това си ти!
Кажи, такъв ли се роди
или времето те промени?
Човек ли си или Всевишен,
да даваш толкоз много ти,
за себе си си помисли, Апостоле,
не, ти пак нас на първо място подреди!
Не си живял, тъй както ний живеем,
а дал си, всичко зарад нас,
дълга изпълнил си, Апостоле,
стани, еле да видиш, нас!
Стани и изтръгни от всекиму,
злобата, омразата и завистта,
покажи на себе си, Апостоле,
героят с безсмъртната душа.
Стани и дай ти на децата ни
от твоето добро сърце,
стани и научи ги ти,
на добри дела, да бъдат като теб!
Подай ръка, Апостоле
и ни поведи напред
по пътя славен и безкраен
да бъдем винаги до теб!
Безсмъртен си за нас, Апостоле!
Не си умрял, а си жив!
Усещам те завинаги в сърцето си,
стани и всичко разкажи!
За смелостта, силна и безкрайна,
за човека с нечовешкото сърце,
за любовта ти всеотдайна
към род, родина, а не към твоето дете!
Нима си нямал нужда от любима
или пък от дете,
за нас си мислил ти, Апостоле,
благодаря ти от сърце!
Запей ти твойта тъжна песен
и ни разкажи,
за дело славно и велико,
герой си ти, герой велик!
Безсмъртен ще останеш ти, Апостоле,
за дни векове напред,
дано се появиш, Апостоле,
да видим твоето възкръснало лице!
Музикален талант разкриха ученици от целодневна организация на прогимназиaлните ученици под ръководството на г-жа Яна Ченкова.
Ученици и учители бяха подготвили кътове със снимки и вещи от миналото.
Левски не остава в музея- твърде тясно му е там.
Левски в душите живее – в най- светлия храм!
