Публика, за каквато всеки творец може само да мечтае, посрещна днес в СУ „Георги Измирлиев“ писателката Неда Антонова.
Момчетата и момичетата в Гимназията отрупаха Антонова с въпроси, а за да им отговори, тя бръкна в най-съкровените си мисли и чувства и като човек, и като автор. В резултат срещата се превърна в откровен разговор за живота и в негова чест бе изпълнена с аслодисменти и усмивки, но и със сълзи.
Цар и царица не бяха ме посрещали. За тази среща се готвех като за сбъдване на мечта. Чувала съм много добри отзиви за вашето училище и за мен бе чест да застана пред вас и да споделя някои от нещата, които харесвам и с които бих могла да ви бъда полезна. Предполагам, че сред вас има хора, които пишат, или такива, които само усещат порива на творчеството, но все още не се решават да опитат, а може би има някой, който много по-късно ще стигне до идеята, че един от най-добрите начини да се изрази личността на човека е творчеството. Знам, че от вас ще излязат не само учени, дипломати, управленци, но и хора на изкуството, сподели Неда Антонова.
Всеки човек може да напише книга, най-малкото ако разкаже своя живот. Защото няма два еднакви живота, по тази причина няма да има и две еднакви книги. А едно от нещата, с които се гордее България пред света, е народът й и неговите най-висши личности. Онези, които са могли да повярват в качествата на народа до такава степен, че да са готови да дадат живота си за него. Но това е само едната страна на нещата. Онова, което през цялото ми творчество ме е водило, е какви са били тези велики мъже, дали живота си за България, в най-личните си преживявания, в своята любов. А те всички са били обожавани, обичани, харесвани, всички са имали любов. Знаете Левски – какъв е бил той в най-интимните си преживявания? Ами Ботев? А Паисий, чиято единствена любов е била тази към България, но тя не е била персонализирана в личност? Той е обичал всичко, що е българско. Това ме е ръководило винаги, когато се ориентирах към историческата тема – тайната на душата, откровена бе Неда Антонова. Любовта към народа е да го смяташ за ценност, на която си струва да посветиш живота си. Защо Левски е обичал българския народ? Когато е тръгнл да основава комитети, влязъл в църквата и се помолил: „Господи, ако трябва, вземи ми всичко – силите, любовта, семейството, бъдещите ми деца, но едничкото, за което Те моля, е никога не ми позволявай да загубя вяра в силите на моя народ!“, разказа Антонова.
Всяка книга съм написала влюбена, призна още Антонова и така отговори на ученически въпрос какво я вдъхновява.
Във всяка книга има послание, което човек да разчете и да му помогне в мисленето. Всяка книга трябва да научи човека на нещо. За съжаление има книги, които учат не на това, което трябва, не на това, което ще му помогне да бъде по-добър и по-щастлив. Та т. нар. послание се стараем да поберем в едно изречение, което да остане в съзнанието на читателя. Докато пишех една от книгите си, трябваше да си отговоря на въпроса какво е любов. Не можех да си отговоря. Дълго време разсъждавах. И накрая, в една от книгите, включих точно това изречение: „Какво е любов и Господ не знае, той само повтаря „Обичайте се!“. Авторът трябва много дълго време да мисли, да си записва, обикновено това става нощем. От 40 г. имам един зелен бележник – омърлян, окъсан, който винаги е с мен. Където видя или ми хрумне нещо интересно, съм записала в него. По-миналата година навърших 80 г. и реших да превърна този бележник в книга. Получи се книгата „Пепел от мислеща тръстика“. Тя е пълна с такива изречения, вярно, не всички забележителни по своето внушение. Но е хубаво тези от вас, които усещат в душата си някакво влечение към литературата, да си помогнат по този начин. Защото човек изпада в различни състояния на духа. Но винаги се ражда по някакво изречение, сподели Неда Антонова, и даде пример: „Какво е животът? Времето, необходимо на сърцето да се превърне в душа“. Пример, който обобщава цял един човешки живот.
От такива песъчинки се състои една книга. Но и от богат житейски опит и от много четене, особено ако пишете историческо четиво, разкри тайната на творчеството си Неда Антонова.
След живота, най-важното нещо е да се усещаш свободен. А единственият начин да се докоснете до свободата е да я постигнете вътрешно, в себе си. Но какво е да си свободен? Да можеш да правиш разлика между важното, по-маловажното, най-необходимото и най-висшето. Ако приемеш, че най-висшето е да си почтен и да не причиняваш никому мъка, ти ще бъдеш свободен. Но най-трудно е човек да бъде свободен от любовта. Никой не може да бъде свободен в любовта. Когато се влюбваме, доброволно се пренасяме в жертва на това чувство, доброволно се съгласяваме да сме несвободни. Защото когато обичаш някого, ти се стараеш да му харесваш и така ставаш по-малко себе си. Има различни видове свобода, разкри част от житейската си философия Неда Антонова.
Запомнете – пътят към осъществяване на личността е науката, обърна се тя към учениците.
Винаги трябва да имате цел и колкото по-трудна е тя, толкова по-възвишен човек си ти и толкова по-голяма е радостта, като я постигнеш. Да си щастлив не значи да имаш всичко. Значи това, което имаш, да ти е достатъчно. Затова научете се кое е важното за вас, позволи си да даде съвет на младите хора Неда Антонова. Да си цялостен човек означава мръсното, злобното, нечовешкото да не може да те изкуши, каза още тя. Посъветва децата, ако не могат да помогнат на човека до себе си по друг начин, да го правят поне с усмивка, с мисъл, с добро пожелание.
Неда Антонова е автopка нa 24 книги – иcтopичecĸи poмaни, пoвecти, тeaтpaлни пиecи и нoвeли. Тя е сред най-четените изследователи и автори на книги на историческа тематика в България. Основателка е на списание „Отечество“. След 1989 година живее със семейството си в Търговище, където открива англоезична школа. Нейни книги са преведени на много езици, носител е на поредица отличия. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с наградата „Златен меч“ за най-добър разказ. Творчеството й е пропито с любов към живота, а девизът й е „Почтен труд, упование в православната вяра и всеобща справедливост чрез равенството пред закона“.
Според преподавателя по български език и литература Йорданка Кушева, името на Неда Антонова и нейните боговдъхновени думи ще останат в историята редом до най-великите ни писатели.
В СУ „Георги Измирлиев“ Неда Антонова бе гост в поредица от срещи, които се провеждат в рамките на спечелен от училището проект по Национална програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“ на Министерството на образованието и науката. Припомняме, че по модула „Библиотеките като образователна среда“ библиотеката в Гимназията е с обновен фонд – нови 120 книги българска и чуждоезикова литература вече са на разположение на учениците, и е обособен кът за четене с маса, „барбарони“, лампа за четене, постелка за под. По проекта са закупени също комплект по роботика и робот-играчка за програмиране. Идеята е да се засили интересът към точните науки и технологиите. И това също ще става в библиотеката и с гостуващи лектори.
Втората дейност по проекта е свързана с партньорство с големите библиотеки – Общинската в Горна Оряховица и Регионалната във Велико Търново. Училището и двете обществени библиотеки организират дейности, при които по занимателен начин привличат вниманието на децата и към четенето, и към конкретни знания.
СУ „Георги Измирлиев“ е единственото училище в общината, одобрено по тази национална програма на МОН. В поредицата от срещи вече се включи Златният учител на България Теодосий Теодосиев, който гостува в Гимназията през февруари и разкри пред младите хора формулата на живота със смисъл и силата на интелекта. Преди броени дни пък гостува Петър Станков – метеоролог №1 на Великотърновска област – личност със сърце на моряк и хоби на пчелар.
Ръководителят на Хидрометеорологическата обсерватория (ХМО) в старата столица изнесе лекция и направи демонстрация пред десетокласници тема „Измерване на ежедневните метеорологични условия, включително температура, влажност, налягане на въздуха и валежи“.
Поредицата от срещи ще продължи.
