Животът на съвременния човек е немислим без смартфон. Той отдавна не е само средство за комуникация между хората, но и фотоапарат, радио, телевизор, както и лична банка. Но ако се злоупотребява с новите технологии, може да се развие номофобия, която се превръща в истинската болест на 21 век, като тежестта на този проблем нараства с всяка изминала година в световен мащаб. Какво представлява това състояние и как може да се преодолее дигиталната зависимост?
Какво е номофобия?
Терминът „номофобия“ или „фобия без мобилни устройства“ се използва за описание на психологическито състояние, при което хората се страхуват да прекъснат връзката със своя смартфон, таблет или лаптоп.
Мнозина погрешно смятат, че номофобията е безвреден навик. Това заболяване вече е признато за сериозна зависимост (пристрастяване), подобно на наркоманията, алкохолизма и хазарта.
В Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства – DSM-5-TR (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders), номофобията е определена като „фобия от липсата на определени/конкретни неща“. Злоупотребата с мобилни устройства е свързана с такива психологически фактори като ниско самочувствие, екстраверсия на човека.
Различни психични разстройства, като социалната фобия (социална тревожност), паническо разстройство, също могат да предизвикат симптоми на номофобия. По тази причина е трудно да се каже зали човек е станал номофоб поради пристрастяване към смартфона си или съществуващите тревожни разстройства се проявяват като номофобни симптоми.
Понастоящем много изследователи изучават проблема с пристрастяването към електронните устройства и социалните мрежи, като все повече се налага мнението, че това е свързано с нарастващите случаи на депресия, високите нива на тревожност и нарушения на съня, които от своя страна водят до редица други заболявания.
Симптомите на номофобия
Те включват появата на допълнителен стрес, повишено чувство на тревожноствлошаване на настроението и дори депресия. Негативните последици от номофобията водят до развитие на зависимост, намаляване на самооценката и нарушения на съня.
Замислете се сериозно дали не страдате от номофобия, ако:
• Чувствате се развълнувани и паникьосване в момента, когато не можете да намерите мобилния си телефон.
• Чувствате се неспокойни, наблюдава се нарушено дишане, треперене, изпотяване, възбуда, дезориентация и тахикардия, когато не можене да използвате мобилното си устройство.
• Наблюдавате треперене в ръцете, дискомфорт и страх, когато безуспешно търсите телефона си.
• Поява на гняв, истерия, паника и световъртеж, ускорен пулс при загуба на телефона.
• Панически страх да пропуснете съобщения или новини.
• Където и да сте (в час, на интимна среща, важна делова среща и т.н.), постоянно гледате екрана си, проверявате месинджърите и социалните мрежи.
• Телефонът е винаги с вас – на почивка, на плажа, при шофиране, в магазин (който е на две минути от дома), в тоалетната, в банята, в леглото.
• Винаги проверявате къде е телефонът ви, дори ако е в джоба ви.
• Проверявате заряда на батерията и за съобщения няколко пъти на час.
• Чувствате се безпомощни без вашето електронно устройство.
• Следите всички най-нови иновации в света на мобилните технологии, постоянно актуализирате приложенията до най-новите версии и самия телефон, постоянно закупувате различни нови аксесоари.
• Постоянно изтегляте приложения, игри, снимки, променяте настройки и мелодиите.
Средностатистическият пристъп на номофобия може да се сравни по ефект със страха от посещение при зъболекар. Но ако тези признаци пречат на нормалния ви сън, работа, социални контакти и влияят негативно на вашето физическо и психическо здраве, може би е време да се обърнете към психолог или психотерапевт.
Кога да посетите психолог?
• Имате проблеми с изпълнението на работните си задължения или тези у дома. Занемарили сте домакинството или семейните си задължения, защото постоянно сте зает/а с електронното си устройство. Все по-често работите до късно, защото постоянно се разсейвате с гледане на екрана на мобилния си телефон и не можете да свършите работата си навреме.
•Изолация от семейството и приятелите. Виртуалните приятели в социалните мрежи стават по-важни от реалните взаимоотношения.
•Появата на „страх да не пропуснеш всичко“. Страхът възприема обсесивно-компулсивен характер и не можете да се справите с него. Всепо-натрапчиво става желанието да преглеждате социалните мрежи, да четете новините, за да сте наясно с всичко, което се случва.
Как да си помогнете сами?
В не много напреднали случаи можете да си помогнете и сами. Трябва поне от време на време да се откъсвате от своите устройства и акаунти в социалните мрежи. Също така можете да изключите известията на смартфона си и да започнете да си подарявате периоди без да гледате постоянно в екрана си. Те могат постепенно да се увеличават и да достигнат до цял почивен ден, отдаден на семейството, приятелите или хоби.
Стремете се към живо взаимодействие с хората, да общувате очи в очи, а не чрез месънджърите. известно е, че за тези, които страдат от номофобия, е от съществено значение да възстановят кантакта с реалния свят, да установят отново междуличностните взаимодействия в реалния живот и връзките „очи в очи“, тоест да се стараят да живеят все повече в реалния свят, отколкото във виртуалния.
Много дабро терапевтично въздействие могат да окажат заниманията с любимо хоби, с рисуване, с градинарство, спорт, игри на открито или други подобни занимания. Всичко това отклонява вниманието на номофоба от използването на смартфона и му създава позитивни преживявания, свързани с реалния живот.
