В това ни убеждава разказът на Никол Андреева /10.а клас/, която спечели поредната ПЪРВА награда в Националния литературен конкурс „Любовта е извор“. Не само началото на творбата: „Тя беше най-прекрасното в живота ми.“, но и целият разказ е белязан от изповедно-лирични интонации. Метафоричните изрази изграждат калейдоскопична представа за времето и пространството, в която присъства образът на вече отишлия си от нашия свят любим човек. „Единственият…“, „Отнеха ми я…“, „Откъснаха частта от сърцето ми…“ – ронят се думите като парещи сълзи.
И тогава, когато сякаш всичко е изгубено, когато, въпреки усилията да я удавиш с алкохол, скръбта не си отива… „Телефонът позвъня:
– Аз съм … Еми. Знам колко ти е тежко…Момченцето, което с дъщеря ми искахте да осиновите, е избрано да живее при теб.–изстреля тя. – И преди да кажеш каквото и да било – младата майка, която роди детето, знае за случилото се, но твърди, че грижата за друг ще те избави от мъката. Самата тя е загубила майка си като малка, но е трябвало да се справя и с притесненията за братчето си, така че знае за какво става въпрос! Не си помисляй да откажеш, това е знак! Дължиш го на дъщеря ми. И на себе си.
Не знаех какво да отвърна. Просто стоях и мълчах. После погледнах снимката на любимата си на стената и се усмихнах.
– Ще се справя, скъпа! Ще видиш. Любовта е извор – тя ще ми даде сили.
Първото, което направих, беше да изхвърля бутилката уиски. Да пия – никога повече.“