По случай патронния празник на СУ „Георги Измирлиев” децата от театрален клуб „Раховче” с ръководител Светлана Тончева направиха възстановката „Горди наследници на велики горнооряховчани”, която представя събитията, довели до спасяването на Горна Оряховица от опожаряване и грабеж.
Годината е 1876-та. Местният революционен комитет във Велико Търново решил да пренесе революционния център в Горна Оряховица, където имало по-добри условия за работа. Градът ни станал център на Първи революционен окръг на Априлското въстание. За главен апостол на Търновски революционен окръг бил определен 21-годишния младеж Стефан Стамболов, а за негови помощници – Георги Измирлиев – Македончето, Христо Караминков – Бунито, Сидер и Вичо Грънчарови, Иван Панов Семерджиев.
Революционерите от Горна Оряховица поръчват да се ушият три знамена за четите на Първи революционен окръг. Елена Грънчарова с радост и гордост приема. Отново Елена Грънчарова е тази, която се изправя пред самия Реуф паша с искане за закрилата на Горна Оряховица. В знак на своята смелост и отдаденост към родния град, тя получава от пашата пръстен, който и до днес е на ръката на наследника на нейния род.
Но кървавата драма на величавата пролет от 1876 година има още няколко продължения. На 28 май в Търново е обесен Иван Семерджиев. В същия ден на площада в Горна Оряховица е сковано бесило. На него увисва Георги Измирлиев.
Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май сам слага въжето на врата си с думите „Как сладко е да се умре за свободата на Отечеството!..” А той бил само на 25 години..
Публиката беше впечатлена от визуалния разказ, от превъплъщенията на малките актьори. За всички присъстващи тази възстановка беше като час по родолюбие.
