Поредната добра новина за училището и възпитаниците му дойде в началото на лятото! Габриела Георгиева Тодорова от 6 а клас печели първо място в категория „Есе“ при възрастова група 5-7 клас в националния конкурс „Ветеринарният лекар – лечител на човечеството“. Образователният форум е организиран от Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина „Иван Павлов“ – Стара Загора.
„Посрещаме първото юлско утро след огнения изгрев с усмивката на победителката! Габриела е дете с много дарби, постоянство и желание за учене.“ Това казват нейните учителки Диляна Грозева по биология и здравно образование, както и в група за занимания по интереси „Аз, природата и моето здраве“ и Татяна Иванова – по български език и литература.
Желанието, постоянството и отличните познания на ученичката в двете области – биология, български език и литература – водят до спечелването на националния конкурс за есе. Още един фактор е определящ за високия успех – екипната работа с учителите.
В първия ден на месец юли директорът Криси Аврамова връчи наградата на Габриела Тодорова с благодарност и пожелание за още много бъдещи успехи!
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС
„Ветеринарният лекар – лечител на човечеството“
(есе)
Ветеринарните лекари или с други думи ветеринарите помагат и се грижат само за животните., вие на това мнение ли сте? Аз – не. Да, лекуват животните физически. Но смело мога да кажа, че помагат и на хората, но психически.
Зад едно животно има цяло едно семейство, което се тревожи, когато любимецът им не е игрив и пъргав. И тогава е време да се намеси ветеринарят. При един хуманен доктор работата е с една идея по-лесна. Той може да разговаря с пациента, а ветеринарят няма тази привилегия. За една болест има определени симптоми, но когато един или повече от тях съвпадат с друга болест, става доста по-сложно. Всяка една от тях носи някакви заплахи за здравето и живота на домашния любимец.
Нека разгледаме такава ситуация от различни гледни точки.
Ветеринарят:
Това животно е болно. Трябва да разбера от какво. Ами ако е нещо животозастрашаващо, как трябва да обясня на собствениците? Ще направя всичко по силите си да го излекувам. Наистина много искам да помогна и всичко да е наред.
Собственикът:
Най-добрият ми приятел е болен, искам да се оправи и да не страда. Ами ако не се оправи, какво ще правя без него? Дали лекарят наистина иска да помогне на моя любимец, или прави нещо, колкото да получи заплата?
Вариант 1
Добър край – животното е излекувано.
Ветеринарят:
Вече всичко е наред и любимецът е отново здрав. Надявам се да продължи нормалния си начин на живот. Дано вече собствениците са спокойни, че той е добре и се надявам при друг проблем да разчитат на мен.
Собственикът:
Приятелят ми е добре и отново ще бъде щастлив! Нямам търпение да се възстанови и отново да се забавляваме заедно! Вече знам, че ако се случи нещо лошо, мога да разчитам на този ветеринар. Много му благодаря, ще го препоръчам!
Вариант 2
Лош край – животното не може да бъде излекувано и си отива от този свят.
Ветеринарят:
Господи! Дадох всичко от себе си. Какво се обърка? Къде сгреших? Този човек сигурно вече ме мрази и никога повече не би ми се доверил. Много съжалявам, направих всичко, което мога.
Собственикът:
Моят приятел вече никога няма да е при мен и никога няма да бъда с него отново. Този лекар сигурно не го интересува и въобще не се засяга от случилото се. Той е виновен задето най-добрият ми приятел не е на този свят. Въобще няма да повторя да дойда, дори ще кажа на другите хора, че не може да си върши работата.
Е? След тази ситуация само бих казала, че всеки човек си има чувства и ние, хората, всъщност сме много неблагодарни същества. Другите изводи оставям на вас.
За мен ветеринарите са не по-малко разтревожени за пациентите си, отколкото собствениците за любимците си. Един ветеринарен лекар, за да стане такъв, трябва да има огромно сърце и да притежава отговорност и грижовност, с които да подхожда към пациентите и стопаните им. Истинските ветеринари не са просто лекари, те са първо психолози, които уверяват собствениците на пациентите, че всичко е и ще бъде наред. Те са учители за новите попълнения в животоспасяващия отряд. Те са хора със силна психика и душа, в която има място за всички любимци. Истинските лекари не ходят на работа по задължение, а по желание. Желание за спасяване на животи и помагане на хора.
Аз харесвам ветеринарите и искам да бъда като тях. Те ме вдъхновяват да помагам с цялото си сърце на хората и животните около мен. Историята, чрез която ми спечелиха доверието, е пряко свързана с моето куче. Най-добрият ми приятел от първи клас. Честно казано, не мога да си представя живота без него.
Любимецът ми беше болен от анаплазмоза. Това е крълежо-преносимо заболяване. Той не се хранеше, не беше щастлив, не се виждаше искрата за живот, а беше само на една година. Заминаваше си, а аз не знаех, понеже бях малка. Поради тази причина не си давах сметка, че мога да остана без него.
Пиеше какви ли не хапчета, имаше зелени и бели прахчета, които миришеха ужасно и трябваше да му ги давам с лъжица. Имаше около три вида сменени медикаменти. Страдах, като го гледах така.
Слава богу, той беше излекуван, върна се към нормалния си начин на живот. Игрив и щастлив е. Вече шест години той е моят вдъхновител за спасяването на себеподобните му. Сигурна съм, че ако ветеринарите не го бяха спасили, щях да имам травма до живот.
Поради тези причини аз мисля, че ветеринарите не са просто лекари и не помагат само на животните. Надявам се да съм била достатъчно изчерпателна, че ветеринарните лекари са лечители на човечеството.
Габриела Георгиева Тодорова
Средно училище „Георги Измирлиев“
гр. Горна Оряховица, ул. „ Ангел Кънчев“ №17
VI а клас
0888004243
nikiq@abv.bg