Учениците от 3 г клас гостуваха на своите приятели от 4 а клас, за да им представят авторските приказки на съученичката си Калина Коцева. Младата авторка, подкрепяна от приятелите си, сподели две от своите приказки – „Книжен сън“ и „Семейство Коледа“.
Четвъртокласниците слушаха с интерес четенето по роли на своите гости. В края на часа учениците на г-н Иванов и г-жа Иванова предложиха на класа, воден от г-жа Стефанова и г-жа Русева, заедно да направят драматизация по приказките на Калина.
На вниманието на четящите представяме текста на приказката на талантливата третокласничка Калина:
Книжен сън
–Време е за лягане! – каза майката на Томи, влезе в стаята и изключи компютъра, на който детето играеше.
–Но, мамо, не е честно!
–Обличай пижамата, измий си зъбите и си лягай. – каза грижовно майката.
–Оф, не искам!
–Томи!
–Добре, добре! – каза момчето.
След 20 минути детето вече се унасяше. Въпреки че майка му не знаеше, той бе играл на телефона си под завивките.
Книжката гледаше намръщено от скрина. Той не бе чел от нея поне от месец! Само че тази вечер тя имаше план. Докато дето игра на телефона, тя заключи прозореца. Така, когато заспеше, сънят му нямаше да може да излети през него. Книжката чакаше със своята щипка, за да улови съня на детето.
–Малко по-нагоре! Не, не, малко по-надолу!
Най-сетне успя. Книжката хвана съня и го задърпа към себе си.
–Сега трябва само да го сложа в специалната си поставка. (Поставката, всъщност, беше една обикновена чаша забравена от Томи.)
Проби в съня малка дупчица с нокът и го разтвори максимално. Напъха в него учебници, енциклопедии и красиви книги, пълни с вълшебни истории. Отвори прозореца и остави сънят да си излети…
А там горе, където излитаха сънищата, точно на Луната седеше патицата Мария пременена с космонавтския си скафандър. Тя разглеждаше всеки сън и се грижеше съдържанието му да влезе в главата на детето. Когато видя чудния сън на Томи, му изпрати любознателност и любов към литературата.
Щом Томи отвори очи на следващата сутрин, веднага почна да чете, макар да бе събота, а съботите обикновено бяха за мързелуване.
Поуката, деца, е четете, за да не се налага книжките ви да се грижат за това!
Калина Коцева
