Как учениците във втори клас да научат частите на речта неусетно, докато развиват умението си да работят в екип, креативността си и се забавляват, да имат възможност да изградят чувство за естетика и благозвучие, както и да работят върху екзистенциалните умения на XXI век?
В часовете по български език и литература във 2 в клас г-жа Енчева смело включва в учебния процес нестандартни методи на преподаване като техниката за писане на японската поезия Синкуейн.
Синкуейн е неримувано стихотворение от 5 стиха, в което в много кратка форма са изразени знания, чувства, асоциации и мнение по даден въпрос, предмет или събитие. Съставянето на Синкуейн (петстишие) изисква от ученика добро познаване на темата, умения да подбира най-важните елементи (ключови думи и идеи), да прави изводи и да изразява мнението си с кратки заключения.
Петстишието Синкуейн се пише по определени правила:
- Първи ред. Едно съществително, отразяващо темата (Кой? или Какво?);
- Втори ред. Две прилагателни, описващи основната идея (Какъв? Каква? Какво? Какви?);
- Трети ред. Три глагола, които говорят за действия в рамките на темата (Какво прави? Какво правят?);
- Четвърти ред. Фраза, показваща отношение към темата. Това може да бъде поговорка, цитат или собствена формулировка на автора (от 3 до 5 думи);
- Пети ред. Дума, фраза, синоним на първата дума, която изразява личното отношение на писателя към темата (1 или 2 думи).
Синкуейн развива въображението и способността на ученика да търси асоциации, да прави аналогии между обектите, да се фокусира върху същността на явлението. Това развива наблюдателността, стимулира познавателната активност и развива уменията за абстракция, способността да се правят кратки изводи, формира аналитични умения. Помага за по-доброто структуриране и запомняне на информацията, подчертавайки главното в нея.
