Когато светът е тъмен и сив, всеки трябва да намери начин сам да го изпъстри с цветовете, които обича. Точно това прави младата художничка, възпитаничка на СУ „Георги Измирлиев“, Диляна Димова. Според нея ежедневието често може да бъде лаконично и лишено от вълнуващи събития, но това в никакъв случай не трябва да отчайва човек, а единствено да го насърчи да разсее скуката с изкуство.
Диляна рисува откакто се помни – първоначално върху бялата стена вкъщи, после на листи, а по-късно и на платна. Работи предимно с пастели и моливи, но възнамерява занапред да опитва повече и с бои. Черпи вдъхновение от ежедневието си и търси скрит нюанс във всяко малко събитие, на което става свидетел, за да го пресъздаде после с ръцете си. С помощта на изкуството, тя придава цвят на свободното си време и създава картини, които не просто радват с пъстротата си, но и носят скритите послания на авторката си.
Най-голямо вдъхновение за нея са цветята, а особено обича хибискусите. Цветята внасят уют, насищат въздуха с приятен аромат, а очите – с красота, споделя художничката. Повечето й картини изобразяват цветя и пеперуди, изпъстрени с ярки и разнообразни багри. Цветовете според нея изразяват емоциите на автора, а самата картина дава индиректен достъп до душата му – разкрива неговите чувства и история. Затова младата художничка залага на колкото се може повече пъстрота в картините си, старае се да пренесе щастието от сърцето си върху бялото платно. Понякога обаче става и обратното – когато е най-изморена и няма сили да прави нещо друго, сяда да рисува. Творческият порив я зарежда и прогонва всички негативни мисли от главата й.
Диляна е носител на множество награди от художествени конкурси на местно и национално ниво. Четири пъти става автор на официалната коледна картичка на Община Горна Оряховица, предназначена за поздравителен адрес по случай празниците към институции и партньори. Любими свои произведения създава именно по задания за творчески конкурси. Една от тях е например картината, която рисува на тема „Пролет в моя роден край“. В нея младата художничка изобразява с пъстри цветове символа на Горна Оряховица – божурите, напоени с възхищението, която тя самата изпитва пред красотата им.
Вдъхновяват я и старите вечни български песни на любовна тематика. Диляна си спомня как веднъж отлагала да започне да работи по рисунка за конкурс на тема, свързана с творчеството на писател, посветено на любимата му жена. Художничката иска да участва с авторско произведение, но сякаш нещо й липсва, за да седне да рисува. Случва се така обаче, че един ден, докато се прибира от някъде с родителите си, по радио уредбата тръгва „Ледено момиче“ на група D2. Тази песен се оказва тласъкът, който Диляна има нужда, за да започне да работи. Вдъхновена от посланието на песента, създава картината си сякаш на един дъх.
От 10-годишна седмокласничката се опитва и да пише. Споделя обаче, че й е трудно да съставя текст без предварително поставена тема, но за сметка на това пък почти ежедневно в главата й изникват римички, макар и невинаги сполучливи, които записва с желанието един ден да пропише наистина поетически текстове. И това се случва – за Коледа подарява на родителите си по едно авторско стихотворение, посветено на благодарността й за тяхната грижа и отдаденост. Вдъхновява се от красотата и въздействието на „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев, както и мотивите в него за майчината мъка по раздялата със свидното дете и значението на бащиното огнище.
Тези две съкровени и наситени с обич стихотворения са публикувани с списанието за съвременна българска литература „Светофари“ на издателска къща „Многоточие“. Преди тях картината на Диляна „Есенна хармония“ става корица на второто издание на списанието. Аз всъщност не обичам да бъда под светлините на прожекторите и ако зависи от мен, ще си стоя, чакайки нещата да се случат сами – казва с усмивка младият творец – но моите родители постоянно ме подтикват да се изявявам, за което също съм им изключително благодарна.
Диляна с право може да бъде определена като всестранно развита личност. Освен творческите си влечения, тренира усилено и таекуондо. Докато изкуството ми носи удоволствие и успокоява ветровете в мен, спортът сякаш ги завихря отново, споделя тя. Още при първата си пробна тренировка се запалва по бойната дисциплина и бързо осъзнава, че именно това е най-добрият начин да разтоварва натрупаните емоции и да гради дисциплина.
Младата художничка мечтае да продължи да се занимава по-сериозно с изкуство в гимназията, затова се ориентира към паралелки, които включват в образователната си програма предмети, свързани с него. Понякога е много трудно да пресъздадеш на листа онова, което стои като идея в главата си – разказва тя – много пъти съм стигала до отчаяние, че картината не се получава така както искам, но никога не съм спирала да опитвам. Диляна не се отказва от любовта си към изкуството въпреки „неуспехите“ си, защото вярва, че именно в постоянството се крие ключът към успеха. Съветва всички тепърва прохождащи творци като нея устремено да преследват мечтите си, да работят, да развиват таланта си и да не позволяват на временните несполуки да ги обезкуражават. Провалът, ако изобщо можем така да го наречем, е част от процеса – казва Диляна – важното е да се изправим след него и да продължим с още повече емоция и желание.
