Националният конкурс „Коледна звезда“ се провежда под мотото „Деца помагат на деца“ и по традиция е под патронажа на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова. Главните цели на инициативата са подпомагане на деца в затруднено положение, като се създават благотворителни инициативи с участието на талантливи деца от страната и чужбина. Едновременно с добротворчеството се стимулират и развиват талантите на всички участници.
За трета поредна година ученичката от 4.г клас Калина Коцева участва в националния конкурс за детско творчество „Коледна звезда“ и отново зае престижното II място в категория „Литература“ – I възрастова група с приказката „Коледен сън“. Тази година Калина успя да вдъхнови и своята съученичка Карина Валериева също да участва. Кари изпрати своя рисунка на коледна тематика и беше класирана на II място в категория „Рисунка“ – II възрастова група.
Гордеем се с талантливите си момичета и знаем, че по житейския им път предстоят още много успехи!
С удоволствие предлагаме текста на приказката на нашата талантлива Калина, на която пожелаваме нестихващо творческо вдъхновение.
Коледен сън
Ако Дядо Коледа закъснее, то какво ще стане тогава?
Ако Дядо Коледа обърка датите то ще се обърка целият свят.
А ако се обърка целият свят, то фактически няма да има Коледа!
А ако няма Коледа аз бих предпочела да я направя пак.
Ако трябва аз да съм Дядо Коледа… то тотално всичко ще се обърка!
Защото… съм заплес, почти всеки ден закъснявам ту за училище, ту за нещо друго, а и идея си нямам как се кара шейна, камоли пък летяща.
Но, хмм… Ако имам една седмица за подготовка …, но за какво ми е всъщност? Да не би Дядо Коледа да е изчезнал?
Ще отида да го потърся. Ще започна от… Къде всъщност живее той?
След като не знам се сещам, че като малка баба ми казваше, че той живее в бараката в задния ни двор. Отивам на там.
Но… Бараката е вкъщи, а ние къде сме всъщност?
Тези тапети ми напомнят за къщата на стария магьосник, за който всички говорят. Май съм в неговата къща.
–Добър ден, малко момиченце. Разбрах, че търсиш Дядо Коледа и с магията си те пренесох при мен.
–И защо? Та аз дори не съм сигурна, че е изчезнал. А и има цял месец до Коледа.
–О, изчезнал е и ти вече го усети! Нека ти разкажа малко. С него преди години бяхме големи приятели, аз, той и Мраз.
–Мраз?
–Дядо Мраз. Те двамата са братя, но се скараха преди години. Дядо Мраз много искаше… Всъщност не знам какво искаше. Той си имаше всичко. Нова Година си беше за него, Коледа за малкия. Но никой сякаш вече не помнеше Мраз. Той изведнъж се промени. Започна да мрази Коледа, да мрази и брат си.
–Но не разбирам! Защо?!
–Ами всички обичаха Коледа, а за Нова Година вече нямаха време. Вече никой не мислеше за Дядо Мраз, а само за малкия му брат.
–И какво стана с него?
–Дори аз не съм съвсем сигурен. Той просто изчезна, а заедно с него и магията на новогодишната нощ. Тя още се празнува, но не е същото, а и Мраз вече не е част от празника. За това си мисля, че той е отговорен за изчезването на Дядо Коледа.
–Но какво изобщо можем да направим ние?
–Аз, за нещастие, нищо. Жертва съм на проклятие, което не ми позволява да отида по-далеч от дървото в градината ми.
–Но тогава нищо не можем да направим! – проплаках жално аз. – Обичам Коледа толкова много, а с нищо не мога да помогна.
–Напротив, можеш и още как! Ти си специална! Сам-самичка усети, че нещо се случва с коледната магия и се досети, че Дядо Коледа е изчезнал. Ти ще го спасиш! Ти, и само ти!
–Но аз съм едва на 12!
–Това е проблем! Кога е рожденият ти ден?
–След няколко дни, на 7 декември.
–Значи имаш малко време! Станеш ли на 13, то ти вече няма да си дете. Вярата ти в чудесата ще изчезне и магията за теб ще е просто илюзия. Единствено дете може да спаси Коледа. Защото децата са едни други същества, вярващи и знаещи, че чудесата ги има! Но стига приказки. Сега ще те пренеса на мястото, където за последно видях Мраз. Започни да търсиш там. Аз ще дойда по-късно, ако успея да се освободя от магията.
ПУФ!
Само след миг бях на коренно различно място. Пред мен имаше голяма ледена пещера. На където и да погледнех имаше само дълбок сняг. Ситни снежинки се сипеха от небето. Пристъпих напред. Пещерата бе студена и мрачна. По стените ѝ имаше хиляди ледени висулки. Ходих около 10 минути докато стигна до нещо като зала. По стените тук имаше факли, които осветяваха помещението. Близо до мен видях легнала фигура. Ръцете ѝ бяха завързани, а на устата имаше дебел слой тиксо.
Дядо Коледа!!!
Протегнах ръка. Трябваше да го освободя. Но в този момент около него засвети зелено сияние и той полетя към една скала. Проследих го с поглед. То идваше от ръцете на магьосника!
–Добър ден, малко момиченце! – каза злобно той. – Навярно вече се досещаш, че аз съм Дядо Мраз! Аз отвлякох брат си и примамих и теб тук! Изучих черната магия и сега съм всемогъщ!
–Но аз пък за какво съм ти?
–Защото само ти можеш да спасиш Коледа! Но няма! Времето на Коледа свърши! Да живее Дядо Мраз!
–Никой няма да те заобича! Ще се погрижа всички да разберат кой унищожи Коледа!
–Спри-и-и-и! Спри да говориш! – Магията му започна да отслабва.
Явно думите ми разклащаха вярата в успеха му, а тя бе движещата сила на магията му.
–Ти не заслужаваш никой да те обича! Та ти искаш да нараниш собствения си брат!
Магьосникът падна повален под тежестта на истината за злите му намерения. Магията му се бе разпаднала.
Затичах се. Не знаех колко време имам. Развързах Дядо Коледа и се огледах за Мраз. Нямаше го, но нямах време да го търся. Трябваше да помогна на малкия брат да стигне до шейната си. Бях я завързала до пещерата. Много слаб, но много благодарен Дядо Коледа не спираше да благодари.
–Благодаря ти, мило дете! Благодаря! Ти ме спаси! Слушай сега! Ще те пренеса с магия в дома ти.
ПУФ!
Отново същото чувство от телепортацията. Отворих очи. Бях в леглото си. Първите слънчеви лъчи изгряваха. Погледнах часовника си – 7 часа. Осъзнах какво бе станало!
Всичко бе само сън!
Калина Александър Коцева, 10 г.
СУ „Георги Измирлиев“, гр. Горна Оряховица
