Средно училище „Георги Измирлиев“ е най-голямото като разгърната площ и брой ученици в община Горна Оряховица и на второ място в област Велико Търново. Наследник е на първото класно училище в града.
Основаване на училището
През 1859 г. в будната по дух и икономически подем Горна Оряховица отваря врати своеобразен храм на просвета и култура – създадено е първото в града чисто българско мъжко класно училище, което е едно от първите след Габровското и Пловдивското. Негов основател е Иван Николов Момчилов.
Иван Николов Момчилов е роден на 19.10.1819 г. в Елена. Той е един от най-образованите за времето си българи. Учил е в гръцко училище, но желанието му е било да изучава славянски език. През 1842 г. заминава за Русия и по съвета на Иларион Макариополски постъпва в Херсонската семинария. Поради заболяване в следващата година се прибира в родния си град и се отдава на просветителска дейност. Владее няколко чужди езика – руски, гръцки, турски и френски. Работата му в Горна Оряховица не започва гладко. Срещу дейността му се обявяват силните за времето гъркомани, но Момчилов получава подкрепата на родолюбивите горнооряховчани.
Просветителят въвежда изучаването на нови предмети: граматика, руски език, хигиена и гимнастика. В съзнанието на своите ученици умело насажда любов към науката и отечеството. Под негово ръководство на 11 май 1861 г. е проведено първото тържествено честване на Светите братя Кирил и Методий.
СУ „Георги Измирлиев“ през годините
През 1864 г. Момчилов се оттегля от учителското поприще и се отдава на книжовна дейност. Неговите трудове са свързани с нуждите на образованието у нас: старобългарска граматика, земеописание, новобългарска граматика и др.
Създателят на класното училище умира на 08.12.1869 г. и е погребан в двора на църквата „Успение на Св. Богородица“. По-късно тленните останки на Момчилов са преместени в двора на килийното училище, а на гроба и до днес стои паметна плоча с надпис от неговия ученик П. Р. Славейков.
След Момчилов училището се ръководи от Радко Радославов, родом от Златарица. Той е един от съоснователите на горнооряховското читалище и е първият кмет на града ни след Освобождението. През учебната 1875/76 г. Сава Сирманов, родом от Габрово, издига училището до 5. клас. Той въвежда изучаването на много нови предмети.
След Сирманов ръководството на училището е поето от Иван Панов Семерджиев. Неговата дейност е свързана с подготовката на Априлското въстание в града. Заедно с учителите Никола и Атанас Бендереви, Георги Бошнаков и Георги Измирлиев са заловени и осъдени. Семерджиев и Измирлиев са осъдени на смърт и обесени, а другите заточени.
След Освобождението на България през 1878 г. училището продължава съществуването си, но изгубва най-добрите си учители, които са изтеглени в София, да участват в управлението на младата държава. През 1892 г. по предложение на учителя Цончо Бонев се въвежда обсъждане на успеха и дисциплината.
В периода 1897-1912 г. училището съществува като трикласно. На 6 ноември 1910 г., в знак на признателност към делото на Георги Измирлиев, е открит паметник на площада на град Горна Оряховица. На следващия ден (7.11.1910г.) по предложение на учителя Младен Младенов учителският съвет с протоколно решение №4 определя за свой патрон учителя и апостола Георги Измирлиев – Македончето, един от най-значимите български революционери и общественици. Участник в Априлското въстание през 1876 г. като помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I-ви Търновски революционен окръг.
1912/13 година в летоброенето си училището присъства като смесена гимназия. На 01.06.1913 г. в 11.12 ч. катастрофално земетресение събаря сградата, намирала се в района на днешната градска болница. Поради ремонт на сградата и холерна епидемия занятията са подновени на 12.11.1913 г.
През учебната 1918/19 година училището става пълна гимназия и съществува като такава до 1922 г. Тогава се превръща в средно училище с педагогически профил и реален отдел. През 1925 г. училището е вече Смесена общинска реална гимназия. С Протоколно решение № 5 на учителския съвет от 1931 г. за празник на училището е определена датата 28 май – обесването на Георги Измирлиев.
С развитието на училището се променя и неговия характер – през 1934 г. то става реално, а през 1937 г. – Горнооряховска смесена гимназия. През 1942г. тя се разделя на Девическа и Мъжка, за да се обедини отново през 1950г.
През 1945 г. училището се премества в нова сграда – сегашния стар корпус. От 1959 г. до 1976 г. училището съществува като Политехническа гимназия, когато е преобразувано в I СПУ. От 1960 г. патронният празник започва да се чества на 21 април – рождената дата на Георги Измирлиев.
През 1981 г. то се нанася в новите учебни корпуси.
От 1980 г. до 1991 г. училището съществува като I ЕСПУ, от 1996 г. е I СОУ. От 2001 г. е СОУ „Георги Измирлиев“. От 01.08.2016 г. влиза в сила нов Закон за предучилищното и училищно образование. Училището променя името си от Средно общообразователно училище в Средно училище. Удостоено е със сертификат от образователен сайт № 1 в България „Иновативно училище на България“.
патронът на училището
Георги Димитров Измирлиев е роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). Израства в многолюдно българско семейство със седем деца – Михаил, Андон, Сотир, Никола, Стефан, той (Георги) и Еленка. Баща му е уважаваният търговец Димитър Измирлиев, който е един от спомоществователите за построяването на местната черква и училището. Майката – Тона Икономова, произхожда от известен бунтовен род от Берово, тя е сестра на възрожденския деец Димитър Икономов-Рибнишкия поп.
Начално образование Георги Измирлиев получава в родния град Горна Джумая. От 1864 г. до 1867 г. се обучава в прогимназията в Сяр. Тук за първи път се докосва до идеите на българските революционни идеолози, между които е Георги Сава Раковски. Не след дълго Георги Измирлиев заминава за Цариград, където продължава образованието си като стипендиант в Главното българско класно училище.
След като завършва, е назначен за учител в българското основно училище в цариградския квартал Айнал чешме.
Под влияние на идеите за национално освобождение, които намират широк отзвук в неговото съзнание, Измирлиев изоставя учителската практика, и през зимата на 1873 г. постъпва във военното училище в Одеса. В края на 1874 г. е зачислен на стаж като портупей-юнкер в 59-и пехотен Любленски полк.
След среща с Христо Ботев, младият офицер напуска военното училище и заминава за Гюргево. Като един от младите свободолюбиви българи, подготвили най-мащабното по своя обхват и значение въстание от предосвобожденската епоха, той участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Избран е за помощник-апостол и военен ръководител на I-ви Търновски революционен окръг с главен апостол Стефан Стамболов. В определения за действие организационен окръг Македончето пристига през януари 1876 г. Получава революционното прозвище Русещето, което се налага поради тайния характер на революционната дейност.
Младият Георги Измирлиев преминава река Дунав на 13 януари 1876 година и първоначално се среща с баба Тонка в Русе. След това пристига в град Горна Оряховица, определен за център на революционния окръг. В рамките на три месеца Георги Измирлиев разгръща активна агитационно-организационна и военно-подготвителна дейност. Възстановява създадените още от Левски революционни комитети, учредява нови (в Нойчовци, Гарванов камък, Върбовци, Драгижево), определя подходящите места за преминаване на чети през проходите в Стара планина и пр.
Априлското въстание е обявено на 20 април 1876 г. в Копривщица. Вестта за преждевременно обявеното въстание в ІV-и революционен окръг пристига и в Горна Оряховица. Тук на 25 април се провежда окръжно събрание, на което присъстващите апостоли решават на 28 април да последват другарите си.
При опита за въстание, поради предателство, група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, са заловени от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април и арестувани.
Македончето е осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд, свикан във Велико Търново, а след произнасянето на присъдата е откаран за изпълнението й обратно в Горна Оряховица.
Пред съда Георги Измирлиев нито за миг не губи самообладание и пред комисията заявява:
„Аз съм въстанал с цел да освободя отечеството си, това е дълг на всеки българин, това е желанието на целия български народ. Свободата е свято нещо, всички българи я ищят, без изключение!“
Макар и жестоко изтезаван, Измирлиев не предава другарите си:
„Останала ми е само една душа, ако щете земнете и нея, па ме оставете на мира и
Един месец след залавянето му, на 28 май, бесилката е издигната. Щом заптиетата го повеждат, Измирлиев се обръща към поп Йонко:
„Дядо попе, ти ме знаеш отгде съм… Виж как се мре за България…“
Сам слага въжения клуп на шията си с думите:
„Колко сладко е да се умре за свободата на отечеството!“
Нашето училище с гордост носи името на този пламенен революционер, отдал живота си на святата цел. Помним делото и саможертвата му!
Награди на училището
За големите си успехи СУ „Георги Измирлиев“ е награждавано с:
- орден „Кирил и Методий“ – ІІІ степен – Указ № 205 от 21.05.1957 г.;
- орден „Кирил и Методий“ – І степен – Указ № 550 от 12.12.1959 г. по повод 100 години от основаването на училището;
- орден НР България – Указ № 1559 от 21.05.1984 г.
Летописна книга
През учебната 2015/2016 година с решение на Педагогическия съвет е възстановена летописната книга. Историята на училището от създаването му през 1859 г. до 2016 г. е събрана в 6 тома с богат снимков материал. Това става възможно с подкрепата на: Регионален държавен архив – гр. Велико Търново, Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков“ – гр. Велико Търново, Регионален исторически музей – гр. Велико Търново, Национален музей на образованието – гр. Габрово, Исторически музей – гр. Горна Оряховица, училищната историческа сбирка и училищната библиотека.