Кремена Енчева преведе своите първокласници под венеца в СУ „Георги Измирлиев” на 15 септември 2019 г. с вярата, че ще им даде всичко от себе си, така както на многото други деца, с които е работила през близо 30-годишата си кариера. Няколко месеца по-късно тя, заедно с всички останали учители, трябваше да пренастрои работата си на дистанционен режим. Според колегите й Кремена Енчева е сред най-успешно справящите се с дистанционното обучение. Всеки ден тя създава виртуални книжки за своите първолаци и се стреми да направи първите им стъпки в знанието лесни и забавни. Но въпреки добрата оценка, тя иска всичко това да свърши и отново да бъде със своите деца в истинската класна стая, а не във виртуалната.
Размисли и страсти на един учител след месец дистанционно обучение
Преподавам от 32 години. Обичам да преподавам. Обичам всяка част от тази работа. Правя планове за уроци, докато разхождам кучето си, докато садя цветя, докато се пека на слънце…, просто защото се вълнувам, когато се раждат идеи. Имала съм и тежки дни, дори тежки години. Но никога не съм мразила работата си.
Преди един месец точно въведохме дистанционно обучение. Както на всеки друг учител във Вселената и моята работа изведнъж се завъртя на 360 градуса. Сега прекарвам часове, седейки пред компютъра и записвайки уроци. Боря се с платформи, степенувам и проучвам онлайн опциите за урок. Някои от тези елементи припокриват работата, която имах и преди.
МРАЗЯ преподаването от разстояние онлайн.
Не просто ми липсват децата, а се притеснявам за тях.
Осъзнавам колко бясно звучи това. Искам да кажа и сериозно: Имам работа, която мога да свърша от вкъщи, часовете ми са някак гъвкави и най-вече получавам заплащане. Не съм наясно колко съм късметлия. Но ако се занимавам с този нов опит да мразя работата си, мога само да си представя, че много други учители са в същото положение, така че ето някои неща, които ми помагат да се справя.
1. Не е завинаги!
В света има хиляди хора, които работят на работни места, които мразят. И те трябва да го правят на пълен работен ден. Трябва да се справя още няколко седмици и тогава се надявам това преживяване да е зад мен.
2. ЗНАМ как се чувстват децата ми.
С удоволствие вярвам, че се събуждат всяка сутрин и скачат от леглото при мисълта, че ще пуснат компютъра и аз ще съм там! Това усещане имам, когато гледам компютъра си с отвращение и се сещам за всички неща, които бих предпочела да правя. Помага ми да дам малко повече от всичко, което мога, както на тях, така и на себе си и това чувство за единство на бойното поле прави нещата по-добри.
3. Мога да мразя преподаването от разстояние и да го правя добре.
Хората го правят непрекъснато. Моите книжки са креативни и фокусирани, отзивите от колеги – повече от отлични, комуникацията – все по-положителна. Няма по-голям шанс от сега наистина да се убедим, че родителите са нашите най-добри, ангажирани партньори.
Не е нужно да сърфирам на вълната на образователното блаженство, за да бъда добър учител, и това не ме прави лош човек или лош учител, ако не се наслаждавам на работата си в момента.
Виждам колеги и учители онлайн, които процъфтяват с онлайн обучението. Те са страхотни в технологията и използват това като възможност. Адмирации! Аз? Аз ще правя всичко най-добро, на което съм способна, докато това трае и с нетърпение очаквам дните, когато мога да се върна към работата, която наистина обичам.
Кремена Енчева, учител в начален етап в СУ „Георги Измирлиев” – Горна Оряховица
