На фокус: есе за празника на Славея Семова, 11.б клас – лауреат на национални литературни конкурси

–  Къде точно живеете, господин Доусън?

–  Понастоящем, адресът ми е просто „Титаник” (…) Харесва ми да се събуждам, без да знам какво ще ми се случи, с кого ще се запозная или къде ще се озова. Една нощ спя под някой мост, а на другата съм на най-големия кораб и пия шампанско в изискано общество. Животът е дар, нямам намерение да го пропилявам…”

 Колко е хубаво да не знаеш какво ти предстои… Следваш дадена нишка или избираш някакъв път и се срещаш с поредица от обстоятелства. Подобно герой от книга. Сюжетът е зададен и е оригинален и неповторим за всеки от нас. Ние сме основните лица в една оригинална история. И заедно участваме в това, което предстои да се случи…

Бъдещето е неизвестно време. Няма точно начало, защото всеки следващ миг е бъдещ, няма ориентир за среда или приемлив край. Образът му е контурен и безжизнен, както отражението ти в огледало. Твоята перспектива, мисли и планове са напълно изкривени и е рискова игра да определиш дали ще се осъществят. Това, което се знае със сигурност е, че човекът в огледалото ще навлезе в бъдещето сам. С точно тези устремени очи, възбуждащ страх и готовност за новото. А това време не може да се обхване, да се скрие във вързопче и да се покаже на света. Бъдещето е съвкупност от хиляди неясни неща. И точно заради това е толкова примамливо да бъде преживяно….

Светлина. Като огромна светеща топка, бъдещето грее и заслепява. И ти като човек, привлечен от него, не забелязваш нищичко наоколо. Бяло, блестящо петно, което притегля вниманието ти и вървиш, и вървиш все към него. Накрая осъзнаваш, че така и няма да го докоснеш и то си остава чаровна илюзия. А твоят път е вече извървян от бързане за среща с този голям поток от искри.

Романтична неяснота. Има нещо загадъчно и романтично в бъдещето. Притежаваш възможността и цялото си въображение да си го представиш. Да го обзаведеш по свой стил. Да го боядисаш в шарени краски, или сиви, ако предпочиташ. Да поканиш съквартиранти, може би? С които да споделяте интересите, житейските събития и мечтите. Или само да ги поканиш, без нищо лично. За да не те обземе самота. Каквото и да направиш, каквито и големи планове и скици да чертаеш за бъдещето си, нищо няма да съвпадне изцяло с представите ти. Този период си има свои разбирания. Той пише историята ти. Така че следващият ти ход е тайна. Както и мястото или човекът, до който ще те отведе. От друга страна, приятно е усещането на изненадата – от неочакваните ситуации, сблъсъците на гледни точки, с които някак израстваш, от ежедневните малки неща, идващите и заминаващи хора, дългоочакваните думи… Същинска игра на романтика е да си влюбен във всичко, което ти предстои, въпреки недостатъците му. Защото така се влюбваш и в самия живот.

Успех. Успешно взет изпит, успешна себеизява, успешно повишаване, успешно изграждане на здрава основа, върху която да надградиш… Всичко това се очаква в бъдещето. Да поправиш грешките си. Да подобриш външния си вид и намериш вътрешен мир. Да се превърнеш в едно по-добро и успешно Аз. Бъдеще време е перфектното време. Нещата се случват в момента, в който трябва да се случат. А когато това стане, чувството е омагьосващо!

Сбъднати мечти. Сцената, която достигаш, разчитайки само и единствено на собствените си знания, труд, упорство и желание, се нарича Бъдеще. Поле, на което постигаш целите си и се подготвяш за следващите, скришом наблюдавайки други, които едва започват да мечтаят за същото. Следва твоята усмивка и насочването към следващата ти странна, но идеално красива мечта: да събереш слънцето в шепите си, да получиш първата си целувка на луната, да разбереш защо падат звездите, да рисуваш с пръсти по небето, да спиш върху облак, да подариш на някого сърце, да обиколиш света, ходейки само напред, да построиш мост между две души, да прегърнеш света и хиляди, и хиляди други…

Опит. Няма единствена рецепта за това как да живееш живота си. Затова просто започваш. Търсиш смисъл навсякъде, оглеждаш се за своето място в света, допускаш грешки и се учиш от тях. Най-важното е, че не се отказваш и продължаваш да трупаш опит. Бъдещето е този екран, на който прожектираш миналото си, грешните си ходове, прибързаната преценка… Но вече погледнати от друг ъгъл, натоварени с друг смисъл. И така предаваш опита си на останалите, на аудиторията, която възприема историите за разбити сърца и /не/правилни решения, за победени страхове и спечелени хора.

Въртележка от приключения. Ако се замислиш, винаги си живял в бъдещето. Всичко, което се случва секунда след секунда, е бъдеще, бивше сегашно време. Например, колко авантюристично звучи: „След една минута”. Това са шейсет секунди, в които са осъществими поредица от преживявания. Без правила, без ограничения. Изкачваш връх, заснемаш птица в полет, срещаш човек, който предизвиква трепет у теб, и тази заветна една минута до финала, лентата, бурните аплодисменти, първото място, сълзите, гордостта… Бъдещият период е като въртележка, на която се качваме безплатно, а получаваме  най – красивите емоции и най – хубавите спомени.

Борба. Всяко нещо има своята цена. Да достигнеш бъдещето – също. От дете се бориш за първата глътка въздух, за първата крачка, за първата думичка. Но така си създаден, да се бориш за бъдещето. Да отстояваш себе си и позицията си в свят на различия, спорове и интереси, да не изоставяш своето Аз, тръгвайки по непознати и чужди за теб пътеки, да бъдеш това, което си, докато наблюдаваш маскарада наоколо. Притежавайки достойна кауза, бъдещето е близо, но когато каузите ти са се изчерпали и няма рамо, на което да се облегнеш, времето сякаш се отдалечава, изглеждайки недостижимо. И наново се захващаш с борба – да се справиш с положението, да стъпиш на крака и да намериш сили някъде дълбоко, в най-усамотените кътчета на разума си, да свържеш три думички и да ги изречеш на глас: „Това ли беше?”.

Шепот от една душа до нейната бъдеща сродна. Понякога не откриваш това, което търсиш. Отиваш си, изчезваш, без да си постигнал най-съкровената си цел – да оставиш следа. Напускаш малкия си свят, пълен с книги, снимки, лутания, проучвания, спокойствие… Надяваш се някой да намери този свят и да го съхрани при себе си. Бъдещето е старинен музей, пълен със спомени, късчета радост и овехтяла надежда. Това е мястото, където се откриват сродните души, където се заражда общата любов към предаването на послания, където едва доловимите стремежи към неоткрити съкровища галят любопитството и пламъчето смелост, което носим в себе си.

Бъдещето е промяна. Сплотеност. Мир. Шанс. Ново начало. Вдъхновение. Цел. Пътуване. Игра с неразбираеми инструкции. Вяра. Истина. Щастие… Съвкупност от хиляди неясни неща. И точно заради това е толкова примамливо да бъде преживяно…

Бъдещето е споделен поглед. Към нещо по-добро. Към различна ера, очаквана с надежда и приемане. Към пространство отвъд границите. Към естествения ход на времето. Това е погледът на всички хора. Заедно, обединени, силни, можещи и гледащи само в една посока – право напред!

 

Славея Семова, XIб клас

СУ „Георги  Измирлиев”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *