“С поглед към бъдещето” – откъси от есета на ученици–участници в литературния конкурс, посветен на патронния празник

Галерия

Скъпи съученици, уважаеми родители и учители,

Тази година празникът на Гимназията няма да е пъстър и шумен, училището няма да се огласи от песни, музика и детски смях – така, както се празнува рожден ден.  Всеки ученик живее с мисълта за деня, в който отново ще се върнем в любимата класна стая, може би още по-отговорни и мотивирани за учение, творчество и спорт. И отново ще сме заедно!

В условия на социална изолация много от нас не представат да рисуват, да учат нови песни, да пишат за това, което ги вълнува днес, но с поглед към бъдещето, което всички вярваме, че ще бъде по-светло и по-добро.

В чест на училищния празник много ученици се включиха в различни изяви, макар и дистанционно, а „пишещите” – в литературния конкурс на тема „С поглед към бъдещето”.

     Представяме ви откъси от есетата на наши съученици, вдъхновени от темата и споделили с откровеност своите мисли.

С поглед към бъдещето

  Откъси от есета на ученици по случай празника на СУ “Георги ИЗМИРЛИЕВ”


„Хората казват: „Да живеем в настоящето, да забравим миналото и да очакваме бъдещето“, но как може човек да знае какво е то?

Отправяйки поглед  напред- към бъдещето, нека стоим здраво стъпили на земята и да чертаем пътища с мисълта, че имаме и мечти, и идеали, но да ги постигнем , ни е нужна сила и воля, упоритост и себеотрицание. А изненадите, които ни поднася  съдбата, трябва да приемаме като изпитания, които може би са проверка за  нашата човешка същност…”

 

Пламена Енчева – ХIб клас

 


„Щастлив е човекът, който знае какво да запомни от миналото, на какво да се наслади от настоящето и какво да планира за бъдещето.“ А как виждаме бъдещето? Всеки, обръщайки поглед към него, има различна представа за начина, по който то изглежда. Според мен бъдещето е един свят, обгърнат от светлина и блясък, свят на мечти и надежди. Ние постепенно навлизаме в него, бавно и полека. И стигаме до въпроса „Кой е пътят, който ни отвежда дотам?“.

Мария Радева – ХIб клас

 


„…Изпитанията, изпречващи се на пътя ни, са причината за нашия успех. С тяхното преодоляване разбираме, че можем да се справим с всичко и че в живота няма само лесни и приятни неща. Постиженията винаги са резултат от много труд, воля, хъс и никакъв отказ. Затова колкото по-рано започнеш да работиш върху своята цел, толкова по-бързо ще покажеш на всички, че можеш да постигнеш всичко, което понякога даже се смята за невъзможно…”

 Елис Садъкова – Хб клас

 


  „….Моите мечти са моите цели. Ако нямах мечти, животът ми щеше да бъде сив, неприятен и без смисъл, а сега имам доста поставени цели, с  постигането на които трябва да се захващам.

      Вярвайте, сбъдвайте  своите мечти. Така нашият живот ще бъде прекрасен!

      Много усилия, но не напразно! Не забравяйте, че всяка минимална помощ от нас е максимална за  хора, изпаднали в нужда“.

 

Стефани Илиева – VIIг клас

 


„…Интересът ни към бъдещето е желанието ни за живот, стремеж към необяснимото, и търсене на приключения. Бъдещето, носи със себе си една загадка за съдбата на всеки човек. Като цяло може да бъде какво ли не, но в крайна сметка, това, което ни престои, зависи изцяло от това, което правим в момента….”

 

Диляна Йорданова – Хб клас

 


„…Бъдещето идва, винаги. Днес е бъдещето на вчера. Времето минава много бързо. Дори сега, в условията на тази неочаквана извънредна ситуация, ние мислим за утре. Очакваме момента, в който отново ще сме заедно и вярваме, че той ще дойде неизменно. Вярата, надеждата, очакването за утре ме карат да бъда още по-добра и да давам всичко от себе си. Знам, че е важно и продължавам смело напред.

Да изживеем пълноценно настоящето си и  винаги с поглед към бъдещето!…”

 

Силвана Ахмедова – Хб клас

 


„…Оптимистичният човек е този, който вперва поглед в непознатото, в онова, което го очаква зад ъгъла и е готов да го посрещне с приветлива усмивка и чиста съвест; Този човек е успял да се откъсне от вкопчилото се в него минало, което го дърпа назад и се е поучил от грешките. Простил си е за тях и ги е използвал като урок – за да направи настоящето си по-красиво от миналото. Точно затова всички трябва да сме позитивни и да имаме смелостта да мечтаем за бъдещето. А всички жадуваме за едно щастливо бъдеще. Стремим се към истинското щастие. Търсим го къде ли не – под дърво и камък. Бихме отишли и на другия край на света само ако знаехме, че то ни чака там с отворени обятия.”

 

Емил Николов – Хб клас

 


„…Една част от мен – мечтателката, може би, се надява далечното бъдеще да донесе като дар нещо ново, нещо различно и добро за хората. Да ги направи по-смирени, по-любящи и по-благодарни. Искрено искам  и смятам, че е възможно хората да забавят натовареното си ежедневие, само за миг. Да огледат щетите. И може би да се замислят защо се случва всичко това. Ние ли сме виновни? Има стара поговорка „ Всяко зло, за добро“. Дали настоящето е бедствието, което ще отвори очите ни, за да прогледнем и да променим отношенията си един спрямо друг, дори спрямо всичко живо на тази планета. Може би това ни е било необходимо, за да преразгледаме и преподредим ценностната си система и начина си на живот.”

 

Лидия Атанасова – Хб клас

 


„… Идеал за всяко общество трябва да е хармонията между човека и природата, между хората в обществото. Да има сигурност за всеки, да се носи весел детски смях и думите морал, чест и достойнство да значат човечност, доброта, отговорност и дълг.  Нека сме креативни, иновативни, космополитни и модерни, но да не бъдем бездуховни и безчовечни!

              Мечтите са най-хубавото място, на което умът ни може да ни отведе. Мислейки за бъдещето, ние гледаме на себе си от друг ъгъл и наблюдаваме с интерес случващото се около нас. Какво бъдеще ни очаква, зависи само и единствено от самите нас, от решенията ни, от отговорностите, които поемаме, и с грижа за света и за поколенията, които идват след нас.”

 

Сияна Йорданова – ХIб клас

 


„…Бъдещето е промяна. Сплотеност. Мир. Шанс. Ново начало. Вдъхновение. Цел. Пътуване. Игра с неразбираеми инструкции. Вяра. Истина. Щастие… Съвкупност от хиляди неясни неща. И точно заради това е толкова примамливо да бъде преживяно…

Бъдещето е споделен поглед. Към нещо по-добро. Към различна ера, очаквана с надежда и приемане. Към пространство отвъд границите. Към естествения ход на времето. Това е погледът на всички хора. Заедно, обединени, силни, можещи и гледащи само в една посока – право напред!”

 

Славея Семова – XIб клас

 


     „…В бъдеще ще ни се случат много неща – нови изобретения, хората ще се променят, може би ще видим звездите отблизо. Ще се развива всичко – ще видим има ли извънземни и как изглеждат те. Ще търсим неоткритото ,,далечно”, ще търсим чудеса, невидими истини.

     Днешните изпитания ни подготвят за бъдещето.  Колкото и да не искаме – трудностите са неизбежна част от житейския ни път. Трябва да променим гледната си точка и да търсим път към промяна. Бъдещето е далечно, търсим го с оптимизъм. То е ненаписана книга…”

 

Йоанна  Цаковска – Xб клас

 


“Бъдещето – това е мечта, която може да стане реалност. Има логика и в твърдението, че  в миналото е нашето бъдеще. Математикът-философ Паскал казва: ,,Миналото и настоящето са наши средства, само бъдещето е нашата цел“. Преди повече от век известният руски писател Лев Толстой пише, че ,,човекът от бъдещето е вече сред нас“. И този човек се учи от вчера, живее за днес и се надява за утре.

…. Аз мисля, че щастливото бъдеще на всеки човек зависи от него самия и всеки заслужава да бъде щастлив. Но както се пее в една популярна българска песен, ,,…то никога не идвало само…“. Щастието  трябва да се търси – с упоритост, с търпение, с желание. Може да сме безсилни да променим миналото, но ние владеем бъдещето! Ние можем да спечелим или загубим щастливото бъдеще! Вярвам , че нашето бъдеще задължително ще бъде щастливо!  И помня думите на Елеонор Рузвелт: ,,Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си.“ Запомнете ги и Вие!”

 

Ванеса Вачкова – 7в клас

 


“Времената, в които живеем, са трудни. Да, няма война, но за мое нещастие има болести. Всичко  днес  изглежда плашещо и странно. Новият вирус, който зарази целия свят, достигна и до България. Той внесе много промени, но най-вече се усети в училищата и в живота на нас, учениците.

…. Не искам технологиите да забавят своето развитие, но ми се ще те да не прекъсват връзката между хората. Искам да се срещам с приятелите си на живо, да се разхождаме и да играем. Искам да се върна в моето любимо училище и да бъда щастлива със съучениците си. Искам да видя отново любимите си учители и да получавам знания от тях.

Вярвам, че скоро всичко ще отмине и бъдещето ще ни донесе само доброта и щастливи моменти!”

 

Габриела Бижева  – 5г  клас