“Приказен Календар“ е посланието на децата от 2. в клас към всички българи – да не забравяме корените си, да помним мъдростта на нашите ритуали, легенди и обичаи. Заедно с класния им ръководител – г-жа Кремена Енчева поздравяват с тяхната приказка: – Мамичко, приказка искам да чуя – някоя нова обаче от теб, после от нея добро да сънувам, за да порасна достоен човек! – Слушай тогава, момчето ми мило, има на картата чудна страна, древна история в себе си скрила, като от ручейче жива вода… Тя е родината наша любима – приказно късче от целия свят, вляла в кръвта ни вековната сила, всеки направила с нещо богат! Дойде ли зимата, пъстри сурвачки грабват в ръцете си всички деца, и по гръбчетата тупат юнашки за да сме здрави – преди и сега! Баничка вкусна с късмети замесвам, пука в камината бъдникът нов, а коледари по улици пеят – звънко наричат за мир и любов! После с кончетата – мартенски нишки, знаеш – ръчичките кичим в зори, видим ли щъркели – първите птички, слагаме злото под камък да спи… Пролет напъпи ли с бистри рекички, лазарки млади изплитат венци- своя избраник да търсят самички, с него да крачат и нощи, и дни… А с яйчицата червени – за здраве чукаш се с баба и дядо дори- за обичая, да не е забравен- Господ че жертва се – да ни спаси! Толкова празници…Сине, помни ги! Те са богатството твое, честта, често животът ни не е по книга, но ни спасява зовът на кръвта – тази ни българска кръв – да ни води, даже и в трудности – само напред, тя ни е тайната думичка „мога“, даден пред Бога навеки завет! Всеки народ пази с достойнство своите обичаи и традиции. Как децата ще ги продължат, зависи само от всички нас. Прекрасни деца, възпитавани в български дух, който ги прави силни и сплотени!